ОБИЧАМ ТЕ, КОГАТО ИДВАШ УМОРЕНА
с дълбоки сенки под очите
и в тях, като в безлунна нощ, изгряват
на скритите желания звездите.
Обичам да потъвам в тях като удавник,
да търся там и обич, и поезия,
макар че те за мен са недостъпни
като небесните съзвездия...
О, нека никога да няма пълнолуния -
че лунното небе е страшно пусто!
И нека никога не те целуна,
и нищо да не ми признаят твойте устни,
и винаги да идваш уморена
с дълбоки сенки под очите,
но никога във тях да не угасват
на скритите желания звездите...
Обичам те, когато идваш уморена.