Самолетът закъснява
Събрани на летището, върху
което сипе пламък
и ни събаря слънцето и в
пот ни дави -
отдавна трябваше да
отлетим оттук и да се махнем...
Но самолетът закъснява,
самолетът закъснява.
Да бяха се показали поне в
запаления въздух
излъсканите му крила - да
знаем, че го има.
Разгърдил черния си фрак,
напразно гарванът се бъхти
да изкопае дупка, през
която той да мине.
Промиваме червата си с
кафе и чоплим новините.
И шоколада се топи -
децата плачат със сълзи кафяви.
Изпратихме Дедал и неговия
син Икар, но никой
не се е върнал да ни каже
за какво се бави.
Обади се отнякъде пилота,
само за да обещае,
че ни очаква друг живот -
и повече не чухме.
И си представяме сега,
политнали към рая,
как нашите души се спускат
с бели парашути.
В съседните летища, от
които ни разделят мрежи,
излитат всеки миг - небето
ще съборят...
А ние късаме билетите,
докрай изгубили надежда,
и чакаме нощта - като
добичета покорни.
Навярно ще пристигне той и
както ангел се вестява,
ще тичат старците подир
крилата му приведени...
Но мене няма да ме има -
моята глава тогава
ще бъде къща на щурците с
камъчета обзаведена.