Сватбата на мама
Слезе от хълма и тръгна
нанякъде -
потъна баща ми в тревите
зелени.
Вече двайсет години аз го
очаквам
и от двайсет години мама
се жени.
Самотни и тъжни дохождат
мъжете -
причесани меко, с походки
красиви.
Говорят, сами си предлагат
ръцете.
А тя и не иска да знае.
Щастлива
излиза навън и се рови из
двора,
ходи донякъде - с мляко се
връща,
сяда на прага, с тишината
говори...
Откакто я помня, все си е
същата.
Но някой ден ще пристигне
жениха
и ще приседнеме в стаята
трима.
Тихо ще вият кларнетите,
тихо
ще бъде в душите ни - ще
мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще
го гледа.
Най-после ще заговорят за
здравето.
Ще оживее нашата къщица
бедна,
ще си тръгна тогава - ще
ги оставя.
Ще поплаче на прага моята
майка
и ще си легне бавно в
нощта
до кроткото рамо на
непознатия
и до сърцето на мъртвия ми
баща.